Световният икономически растеж се забавя и може да доведе до синхронизирана рецесия.

Миналия октомври Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че световната икономика ще нарасне с 4,9% през 2022 г. След почти две години, белязани от пандемията, това беше добре дошъл знак за постепенно връщане към нормалното.В своя двугодишен доклад МВФ изрази някои оптимистични бележки, посочвайки, че макар пандемията да продължава, същото е било – макар и неравномерно по регионите – икономическото възстановяване.

Само шест месеца по-късно МВФ преразгледа своите прогнози: не, каза той, тази година икономиката ще нарасне само до 3,6%.Намалението - с 1,3 пункта по-малко от предишните прогнози и едно от най-големите за Фонда от началото на века - се дължи до голяма степен (не е изненадващо) на войната в Украйна.

„Икономическите ефекти от войната се разпространяват надлъж и нашир – подобно на сеизмични вълни, които се излъчват от епицентъра на земетресение – главно чрез стоковите пазари, търговията и финансовите връзки“, пише директорът на изследванията, Пиер-Оливие Гуринша, в предговор към априлското издание на World Economic Outlook.„Тъй като Русия е основен доставчик на петрол, газ и метали и, заедно с Украйна, на пшеница и царевица, настоящият и очакван спад в предлагането на тези стоки вече е повишил рязко цените им.Най-засегнати са Европа, Кавказ и Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка и Африка на юг от Сахара.Увеличението на цените на храните и горивата ще навреди на домакинствата с по-ниски доходи в световен мащаб, включително в Америка и Азия.

Разбира се – благодарение на геополитическото и търговското напрежение – световната икономика вече следваше низходяща траектория преди войната и пандемията.През 2019 г., само няколко месеца преди Covid-19 да преобърне живота, какъвто го познавахме, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди: „Преди две години световната икономика беше в синхронен подем.Измерено чрез БВП, близо 75% от света се ускорява.Днес още по-голяма част от световната икономика се движи в синхрон.Но за съжаление този път растежът се забавя.За да бъдем точни, през 2019 г. очакваме по-бавен растеж в близо 90% от света.“

Икономическите спадове винаги са засягали някои хора по-тежко от други, но това неравенство се изостри от пандемията.Неравенствата се разширяват както в напредналите, така и в нововъзникващите нации и региони.

МВФ проучи икономическото представяне в напредналите страни през последните няколко десетилетия и установи, че субнационалните различия са се увеличили от края на 80-те години.Тези разлики в БВП на глава от населението са постоянни, нарастват с времето и могат да бъдат дори по-големи от разликите между държавите.

Що се отнася до икономиките в по-бедните региони, всички те проявяват сходни характеристики, които ги поставят в значително неизгодно положение, когато настъпи криза.Те обикновено са селски, по-малко образовани и специализирани в традиционни сектори като селско стопанство, производство и минно дело, докато напредналите нации обикновено са по-градски, образовани и специализирани в сектори на услуги с висок растеж на производителността като информационни технологии, финанси и комуникации.Приспособяването към неблагоприятните сътресения е по-бавно и има по-дълготрайни отрицателни последици върху икономическото представяне, засилвайки следствие от други нежелани ефекти, вариращи от висока безработица и намалено чувство за лично благополучие.Пандемията и световната хранителна криза, предизвикана от войната в Украйна, са ясно доказателство за това.